По покана на директора на УСШ-Русе Мая Петрова, Ивайло Гаврилов гостува вчера в Русе и се срещна с младото поколение волейболистки, трениращи в школата под ръководството на треньора Владимир Димитров. Небезизвестния волейболист бе приятно изненадан от това колко деца тренират със желание волейбол тук.

Ивайло Гаврилов е едно от големите имена в българския волейбол от 90-те години и началото на новия век. Син е на волейболния състезател и треньор Брунко Илиев. Гаврилов е познат както с отличните си изяви в залата, така и с по-късната си работа като спортен коментатор и анализатор.

Дългогодишен състезател е на националния отбор на България. Той е бил част от „златното поколение“, което постигна престижното седмо място на Олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

Национален състезател е на България от 1989 до 2001 г. „Волейболист на годината“ за 1997, 1998, 1999 г. „Плажен волейболист на годината“ от 2000 до 2004 г., заедно с Владислав Тодоров, с когото формират първата професионална двойка по плажен волейбол в България. Впоследствие се контузва и става треньор на Борис Янков и Милен Стоянов по плажен волейбол.

Кариерата му преминава през силни първенства, включително италианската Серия А1 (където е играл за отбори като „Равена“ и „Падуа“), както и в Гърция и Португалия. 

Позицията, на която е играл е на диагонал. Гаврилов е известен със своята интелигентна игра на мрежата и отличен сервис. Той остава в историята като един от най-стабилните и технични диагонали в българския волейбол.

Той започна с разказ за това как се е запалил по волейбола. Още на 10 години е бил записан в школата на ЦСКА (един от трите клуба по волейбол в София тогава), но след медицински изследвания са го отпратили като неперспективен играч заради ниския му ръст. Започва да тренира различни спортове – футбол, ски бягане и др. За това време той „дръпва“ много на ръст и баща му го заключва в залата и му казва, че трябва да започне да играе волейбол. Тогава той е треньор на младежките национали, като по думите на Гаврилов „дори и само с гледане на най-добрите научаваш нещо“. Когато поема мъжете на Славия София, записва и сина си в клуба, заради отказ и от Левски София. Започва като диагонал, тъй като това е позицията, по негово време, без особени функции. Постепенно волейбола се променя и диагоналите започват да нападат. Започва да играе при мъжете. Влиза и в състава на националният отбор за първи път през 1989 година. Буквално е спял в залата.  Още на 20 години отива да играе в най-силното първенство, това на Италия. Само талант не е достатъчно, нужен е и късмет, разбира още тогава Гаврилов. Тринайсет години играе в лига А1. След това отива в Португалия. Преди да се завърне в България играе и в Гърция. 

В момента българският волейбол е на световно ниво, само след Италия, но сме номер 1 на Балканите, заяви Гаврилов. Волейболът е много интересна игра и води до невероятни емоции. Без колективизъм няма как да се получи. Трябва си пазите гърбовете и не да се цупите, заключва Гаврилов, иначе противникът ще извлече позитиви от тези крамоли в отбора. Това, което ще научи младите волейбола, е колективен дух. Могат да се изкарват и сносни пари като професионални играчи, дори и да не се играе на европейско и световно ниво. Животът на спортиста изглежда малко скучен, но има много пътувания и е забавно в компанията на отбора.  Сега Ивайло Гаврилов предпочита да гледа волейбол като фен и се надява срещата с младите волейболистки да е била вдъхновяваща и мотивираща.